Бар и дискотека "Le Nouveau Casino"

Това също е известно място, където купона продължава до зори, както в бара на долния етаж, така и в дискотеката на горния.
Бар и дискотека "Le Nouveau Casino" Nouveau_casino

Бар и дискотека "Le Nouveau Casino" Nouveau_casino

Отново нямах какво да правя, затова реших да отида в някой от баровете. Кой, кой, кой? Амии, най-сетне реших в ""Le Nouveau Casino" - готин бар, готина дискотека! Запътих се натам и след няколко минути бях вътре.
Седнах на бара и след секунди бармана ме попита какво искам.
- Бира. Голяма - казах след кратък размисъл и се загледах нанякъде. - Благодаря - казах след като си получих бирата и отпих глътка.
След секунди някакво момиче дойде и затанцува пред мен. Хубаво танцуваше, но това го гледах само от гледната точка на хореограф, на нищо друго.
- Не си падам много по такива танци, може ли да минеш към онзи там - посочиш с палец един мъж, седнал през няколко щъркеловидни стола от мен. - Правя други типове танц. - казах учтиво и отново отпих от бирата си.

Имах нужда да се позабавлявам. Напоследък работо ми ставаше прекалено скучна и се отегчавах от множеството влюбени погледи или въздъишки на заблудени мъже, изоставени с право от жените си. Обичах да танцувам, обичах да се забавлявам мръсно, общо взето-обичах забранените неща. Замислих се колко пъти съм правила нещо по правилният начин, но за жалост не си спомних. Усмихнах се при мисълта, че все още всички ме смятат за егоцентрична кучка. Мразех да се хваля с това какво съм направила, с какво съм помогнала и прочие. Не бях такава.
След дълго мислене и висене пред гардероба извадих черна пола, прекалено къса за повечето момичета, но не и за мен, особено след като намислих да посетя барманът в бара. Той не ме помнеше, бях заличила всичко. Облякох полата, съчетах я с ботуши с малки каишки на висок ток и прилепнал потник. Навлякох си кожено яке, защото навън времето застудяваше, не исках да вляза в бара подсмърчаща.
Излязох от вкъщи в страхотно настроение и след броените минути път стигнах желаната дестинация. Влетях в бара с бавни, отмерени крачки, размахвах коса в точно определени моменти и хвърлях закачливи погледи на зяпачите. Повечето ме знаеха като стрийптизьорката в другия бар, но днес щях да бъда просто Сара. Обичах да запазвам самоличността си и никога не казвах истинското си име. Шанс.
Забелязах бармана, които подаваше питие на някакво момиче, което ми изглеждаше колкото мен. А, ако ми харесаше, можеше заедно да се забавляваме тази вечер. Обичах начина, по който влияех на хората около мен и бях сигурна, че ще се поддаде. Рано или късно.
Седнах до нея като кръстосах крака и предизвикателно я огледах. Беше хубава, дано беше и смела.
Обърнах се към бармана и къдриците ми се развяха.
-Едно мартини с лед и лимон, сладур-закачих се с него. не можех да стоя безучастна, а като видях озадачената му физиономия, примесена с обожание и някакво странно очарование, се засмях.
Взех питието и отхапах леко от черешата.
-Май не се забавляваш-отбелязах и погледнах момичето, което безмълвно наблюдаваше разигралият се лек флирт-аз съм Никол, междудругото-подадох й ръка и отново се представих с фалшиво име.

Като човек бях манипулативен и самовлюбен, а като вампир... Е, един умен човек можеше да пресметне какво точно се бе случило с цялата ми същност. Ндам, бях станал още по долен, гаден и манипулативен кучи син, който можеше да се влюби, но само ако поиска. Застанах пред гардероба и дълго търсех какво да си облека. Накрая се спрях на тесните, черни дънки с всевъзможни синджири по тях и на една раздърпана и накъсана тениска, която беше част от.. хмм... нека го наречем всекидневно облекло. Когато визията на някой, който не държи на морали беше идеално докарана, оставаше тежкото решение в кой бар да отида. Не ми беше толкова за пиенето, колкото за танците, които се вихреха там. Усмихнах се мистериозно и излязох навън. Отидох направо в бара и си поръчах обичайното питие: Двойно мартини с много лед. Отпих от питието си и след като една въздишка се отдели от устните ми, направих знак на бармана да дойде при мен. Усмихнах се ехидно и реших да използвам силата на внушението си:
-Хей, пич... Какво ще кажеш да отидеш и да потанцуваш на пилона ей там. - усмихнах се и заех неговото място зад бара, като не можеше да се отрече, че се справям доста добре.

Зърнах с крайчеца на окото си как сексапилният барман отиде до пилон и очаровано го огледа, сякаш е злато. Виждала съм този поглед и по-рано. В очите на мъжете, когато докосваха тялото ми, или в очите на златотърсачите най-сетне намерили своето съкровище. Очите на бармана станаха стъклени и машинаплно протегна ръце към пилона и също толкова машинално се завъртя. Зачудих се какво прави, защото въпреки малкото ни срещи го познавах и нямаше да прави такива идиотщини. Още по-малко след като беше претрупан с работа зад бара.
Мигновено се обърнах и погледнах кой изпълнява ролята на барман. Беше мъж, доста привлекателен, както по-късно установих, който с някаква самодоволна усмивка наблюдаваше горкия човек и в същото време си вършеше работата. Която всъщност не бе негова....Усетих по аурата му, че е вампир и леко се отдръпнах. Погледнах и момичето до мен, което още не бе проговорило. Мисля, че и двете усетихме това присъствие. Тя беше като мен-знаех го още щом я видях.
Забелязах, че постепенно се оформяше тълпа около танцуващият барман, затова с бързи крачки се отправих към него. Нямаше да му позволя да се унижава, още по-малко заради онзи самозванко. Знаех, че той го е направил и нещо ме караше да му отвърна с ответен удар, въпреки че не бе насочил силите си срещу мен.
Хванах бармана за ръката и го повлякох към тоалетните. Точно пред вратата отново заличих мислите му и той се върна объркан. Толкова лесно бе с него.
Врътнах се с обичайната си предизвикателна походка и зад мен стоеше вампирът. Изкърцах със зъби и го погледнах леко пренебрежително, но и яростно.
-Забавляваше се да измъчваш хората...интересно хоби-измънках уж заинтригувано и не откъсвах очи от неговите.

-Ндам, много е интересно да си играеш с човешкия разум... Но е хубаво и да се представяш за друг, нали? Така, че вместо да се правиш на Майка Тереза, му дай нови спомени... Макар, че тази епична гледка ще се помни още, защото всички тези телефони с камери... Няма как видеото да не плъзне из Интернет, където ще го гледат отново и отново, и отново, и отново... - говорех бавно и може би дразнех непознатата, но какво пък. Това ми беше едно от любимите занимания, а и по този начин опровергавах тезите, че хората са сложни:
-А ти ако обичаш не се намесвай в забавленията ми. Все пак тук има изключително много хора, на които мога да въздействам и примири се, но не можеш да отървеш всичките от унижение. - ехидна усмивка се появи на лицето ми и още преди да получа отговор от непознатата, отидох да си поръчам питие, като този път пропуснах момента с влиянието над човешкия разум.

Момент на ярост и опутстошително раздразнение премина през цялото ми тяло, но бързо се овладях и целях с нищо да не покажа, че ме е засегнал. Мразех такива самозванковци, които си мислеха, че владеят света, но когато им свършат парите плачат като малки кутрета. Вече бях убедена,че този мъж влиза в категорията ми "Накарай го да страда". Държанието му ме дразнеше и то, защото толкова се приближаваше до моето. Нима и аз изглеждах толкова себична и егоистична острани? Нямах време да мисля как изглеждам. Не можех да си намеря място, трябваше да го накарам да съжалява за думите си.
Тръгнах след него и отново се върнах на бара. Щях да прилжа сексапила си. Ако не стигаше за цялостно отмъщение, то поне щях д го унижа пред достатъчно хора. Засмях се при тази мисъл и седнах на високият стол с приповдигнато настроение. Никой не можеше да се мери с мен. Никой.
Поръчах си ново питие, отново мартини и се приближих до непознатия като изсъсках предизвикателно в ухото му:
-Аз съм по-греховна, отколкото можеш да си представиш и накрая ти ще страдаш.
Звънливият ми смях се разнесе из бара и му хвърлих полу-чаровна, полу-дразнеща усмивка. Стоях пред него, а когато се обърнах, за да огледам за стотен път хората забелязах как изпиваше бедрата ми с очи. Беше като всички. След няколко часа щеше да ми е в кърпа вързан и дълбоко да се унижава.
Обърнах се и се направих, че не видях как ме гледаше. Питието ми свърши, а неговата бира стоеше примамливо на бар-плота, затова посегнах и я изпих на екс.
Оставих я отново и седнах срещу него като кръстосах крака.. Роклята не прикриваше почти нищо и в този момент се раздвах, защото частичната голота ми оказваше предимство.
Не отронвах и дума, просто го гледах и изчаквах да се предаде.

-Хм... Красива си... и сексапилна... Не мога да го отрека, но нима смяташ, че ще ме прелъстиш по този начин. Надигнах се леко от мястото си и изшептях в ухото й:
-Просто си нямаш на идея на какво съм способен аз, а повярвай ми - на много. - засмях се и се отдръпнах от нея, като насочих погледа си в очите й. Тук имаше и терен и публика, за да се забавлявам, но и непознатата ми вършеше доста добра работа. Усмихнах се мистериозно и след като приключих с питието си, казах:
-Ще ти трябва нещо повече от сексапилни крака и нахални намеци, за да ме спечелиш и унижиш, така че има нужда да се постараеш малко повече... - ехидната ми усмивка огря отново на лицето, а хиляди мисли се погнаха из главата ми, но по дяволите, така ми харесваше да манипулирам непознатата. Имах честта да дразня някой, който виждам за пръв път и това ми доставяше извратено удоволствие, което ставаше все по-силно с всяка изминала секунда.

Е вече преля чашата. Рядко съм си позволявала да избухна, да покажа, че този срещу мен ме е засегнал. Всъщност никога не ми се бе случвало. Никой не ме познаваше достатъчно добре, за да ме нарани, а за тези като този пич срещу мен-е, просто си нямаше хоби и аз бях неговата играчка. Обикновено не се впечатлявах от накриво казана дума или думи с цел да ме ядосат, но този път гневът надделя и боренето до десет, както и дълбокото дишане не помогна.
Станах, за да бъда на височина приблизително, колкото него и му зашлевих шумна плесница. Видях объркването в очите му, не бе очаквал това. Задържа ръката си на бузата, която постепенно почервеняваше. Имах силен захват и болеше, затова не исках да съм на неговото място.
Повечето хора, които не бяха мъртво пияни или не танцуваха мръсни танци с някой ни зяпаха. Зяпаха ни без да крият любопитството си, оглеждаха ни хубаво, някой смъмряше нещо, мъжете ме гледаха с респект, жените със нескрита омраза и недоволство.
-Дай ми текила.-извиках през рамо на бармана и кгласът ми проехтя. Беше настъпила моментна тишина, неловка, но диджея бързо върна към ритъма на вечерта клиентите.
Изпих текилата и отново се втренчих в мъжа срещу мен. Не знам как, но ме предизвикваше само с вида си и отношението му ме дразнеше изключително много. А и това, че отгатваше какво смятах да направя никак не ми се нравеше. За първи път срещах достоен противник на терена за флирт и това определено ме дразнеше. Мразех кокуренцията.
Усмихнах се леко и малки трапчинки се образуваха от двете страни на лицето ми. Весели пламъчета се появиха в очите ми и лицето ми придоби някакъв странен налудничав проблясък, както на наркомана , след като е взел по-голяма доза.
-Просеше си го, малоумнико.
Наблегнах на последната дума. Може би бе прекалено грубо, но не вярвах този човек да изпитва, каквито и да е угризения, какво говорим за наранено самочувствие. По погледа му разбрах, че е на прага да избухне, което още повече ме забавляваше. Облегнах се смело на бара и докоснах с върха на обувката си крака му. Беше някакъв неопределен жест, но нещо ме поттикваше дда го направя.

Шамарът ми дойде като гръм от ясно небе и бледата ми кожа се зачерви, но не почувствах болка. Все пак бях мъртъв отдавна. Обърнах се към зяпачите, а после и към непознатата:
-Ауч! Не така грубо, де! - засмях се ехидно и погледнах надолу, където кракът на непознатата докосваше моя. Бих се вързал и на тази свалка, ако бях мамено момченце, което го тресат хормони, но все още запазих спокойствие и хладнокръвие и реших да продължа малката игричка, която ми ставаше все по-интересна и по интересна. Обичах да си играя с хората и определено вече бях оплел непознатата в мрежите си, но вместо да започвам да я свалям като надрусаните пичове около нея, за продължавах да я дразня, държейки се все по същия начин, по който се държах от самото начало. Та тя какво очакваше?!? Да я награбя в тоалетните след първото "Здрасти"? Това нямаше как да се случи... Иначе щях да изневеря на цялостния си характер просто. Беше ми толкова забавно да се конкурирам с някой вещ във флирта. Непознатата правеше всякакви нахални намеци, но аз просто ги игнорирах. Допих си питието на екс и с нагъл поглед се обърнах към нея:
-Ако не възразяваш, отивам да се забавлявам в тълпата... А защо не и с нея? - засмях се и с бавни крачки се отправих към множеството.

Добре, щях да да поддържам игричката му още малко, докато не ми омръзнеше. В началото се дразнех, сега бях леко любопитна и наченки на интересна вечер се пробуждаха в съзнанието ми. Не вярвах, че след толкова време някой ще ме заинтригува. Все пак си оставаше фактът, че мъжът ми влизаше под кожата. Беше необичайно и нямаше да се предам, за да докажа, че всеки е подвластен на чара ми и не може да ми устои. Дори вече мъртвите.
-Изчакай ме! Искам и аз да се забавлявам!-тръгнах след него уж разтревожена, че ще го изгуба в тълпата. Той щеше да дойда при мен рано или късно, не се тревожех за това, тревожех се, че може да ме надвие в нещо, в което смятх, че съм най-добра и опитна.
Докоснах с върха на пръстите ми дланта му и се озовахме в средата на дансинга. Звучеше някаква песен, леко еротична, но не достатъчно да се развихрям. Бях добра в танците, а най-вече в прелъстяването. Чудя се защо не съм сукуба, а човек с дарба.
Промених цветя на роклята си в кървавочервено, без някой страничен наблюдател да разбере. И без това светлината не падаше върху мен, всеки би се заблудил.
Стоях права срещу вампирът и реших да внеса малко разнообразие. Винаги съм била смела и този път не останах наза. Обвих ръце около врата му и притиснах горещото си тяло в неговото. Можеше да усети пулсът ми, който се зачестяваше, когато танцувах, можеше да усети и топлината, извираща от мен. Той бе студен като лед и ми действаше ободряващо и опияняващо.
Задвижихме се под ритъма на песента и не откъсвах очи от неговите. Не че бях хлътнала, просто исках да знам всяка негова реакция и при някой номер да реагирам навреме.

-Очен контакт... Не мислиш ли, че този метод е малко несигурен... Все пак мислите се въртят в главата ми, а не в очите, така че няма как да се получи... - докато говорех, видях как промени цвета на роклята си и си спомних, че брат ми умееше същото... Фотокинеза ако не се лъжех. Обожавах тази дарба, но и моята си ми харесваше достатъчно и не исках да я заменям за нищо на света... Знаех, че момичето цели нещо, иначе нямаше да хвърля безумни усилия да ме сваля и да продължава, въпреки и без успех. Танцувах с непознатата и се носехме заедно в ритъма на музиката без да обръщам внимание на непознатите, които зяпаха със същото любопитство от преди малко, когато ми зашиха онзи гороломен шамар, който отекна дори в ума ми, който беше насочен към непознатата, следейки всеки един знак, който правеше момичето и се опитвах да отреагирам адекватно на всеки един от тях, като се стараех да не се поддавам на всичко, което правеше тя. Не, че бях от тези, които лесно се прелъстяваха, но можех да обичам невероятно силно ако исках.
-Фотокинеза, нали? Колко практично само...

-Да, определено ми помага, но не толкова, колкото заличаването на мисли-разбъбрих се и в миг спрях. Никога не говорех толкова много, нито разкривах част от мен на напълно непознат. Имаше нещо странно в цялата ситуация. Първо бях инат и исках да докажа на себе си,че дори този тип няма да устои на чара ми, второ-нещо сякаш ме поттикваше да му разказвам за себе си и ако можех след това да го накарам да забрави щеше да е истинско облекчение. Вместо това той се оказа вампир, при това ужасно дразнещ, които обича да си играе с хората. Е, аз също, но не сам с хора. От край време не бях срещала друго свръхестествено същество, а тази вечер видях две. Огледах се и видях непознатата да продължава да стои и да ни зяпа странно. Не я обвинявам, определено не изглеждахме като типичната двойка, която се наслаждава на музиката и танците. Направих бегъл поглед за усмивка и се върнах на мъжа, който беше в обятията ми, но в същност бе толкова различен от мен.
Приличахме си само по едно-и двамата бяхме егоисти, които обичат да нараняват по особен начин. Тази прилика ми пречеше много, защото трудно можех да го засегна, какво остава да го унижа или нараня.
И макар да си признавам с болка на сърцето, той беше по-силен от мен в доста отношения. А за външния му вид няма да споменавам-нищо чудно, че момичетата не извръщаха поглед от него и цяла вечер се опитваха да привлекат вниманието му. Той щеше да е мой тази вечер, и то не за да си играем в леглото, а аз да си играя с него.
-Миличък, не ме подценявай-заканително го предупредих, но имаше нещо весело в гласа ми, освен презрението. Учудих се, не съм се забавлявала така от доста време. В обичайните флиртове я нямаше тръпката, предизвикателството, адреналина. Те просто падаха в краката ми без най-малкото усилие от моя страна.
-Вечерта е дълга-промърморх и с пръст начертах някаква форма на гърба му. Бях облегнала глава на рамото ум и се отпуснаха. Засега каквото и да правех бе напразно, беше време да сменя тактиката.

Не можех да спра да мисля какво е намислила непознатата, но ето, че ми разкри една част от себе си. Вечерта беше дълга, а играта непременно щеше да продължи. Това ме зарадва толкова много. Усмихнах се мистериозно и с непознатата продължихме да танцуваме, като спрях да обръщам каквото и да е внимание на останалата част от аудиторията, която ни хвърляше погледи, изпълнени с любопитство и тотално объркване, защо първо тя ме биеше, а сега беше в обятията ми и се носехме в ритъма на музиката. Дори и да можех да вкарам всяко едно момиче от бара в леглото си само с едно щракване на пръсти, то аз търсех някое предизвикателство. С другите не беше забавно, защото се се предаваха още преди да съм започнал да правя каквото и да било, а малцината, опитали се да устоят, издържаха до минута-две и после тотално се предаваха, буквално топейки се в обятията ми. Разбира се, след бурната нощ се измъквах, като се подвизавах с фалшиви имена и самоличности, така че да избегна нататъчни проблеми.

Музиката прекъсна и песента свърши за мое съжаление. Отдавна не бях танцувала с някой, който не ме опипва или не търси как да ме съблече по-бързо или в най-лошия случай да ме вкара в леглото. Харесваше ми да усещам, че имам достоен противник и няма да ме олигави още на мига.
В началото се дразнех, защото мъжа бе като каменна стена-недосегаум, студен, твърд. Но постепенно се оказа, че точно това ми харесва у един мъж.
Спярхме, гледайки се един друг, по средата на дансинга. Около нас някои надаваха възгласи за нова песен, други се върнаха към заниманието си да следят всяка наша дейност, а с периферното си зрение видях момичето да отпива от питиет си сама на бара.
За миг ми дожаля, нещо доста непривично за мен. Откъснах се от обятията на мъжа, чиео има още не знаех и и му направихзнак да ме последва. Тази вечер щяхме да се забавляваме трима.
Седнахме на бара и се обърнах към вампира.
-Понеже бе зает да разучаваш тялото ми не се представих-побързах да вкарам ирония и да се върна към совето аз-името ми е Никол.
Поддържах лъжата, защото не исках момичето да излезе прекалено чувствително и да разбере, че съм я излъгала.
Поръчах си нова текила, но бях в безопасност-присъствието на мъжа ме караше да изтрезнявам. В никакъв случай нямаше да се напия пред него. Щеше да ме унижи, а аз нямаше как да се защитя, освен да мърморя под носа си, че ще повърна.
Ужасих се при тази мисъл и с леко отвращение погледнах чашата. Размисмлих и се провикнах на бармана, като на лицето ми цъфна обичайната флиртаджийска усмивка.
-Миличък, казах мартини.
Срещнах учудения му поглед и само се ухилих по-широко.
Скоро новата напитка бе пред мен и с радост отпих от нея. Чувството как течността прогаряше и завземаше гърлото ми бе незаменима.
Обърнах се към двамата, които още не проговаряха и леко наперено и усмихнато казах:
-Вие още не се познавате...но и аз не знам имената ви.
Зачудих се. Цяла вечер общувах с хора, на които дори имената им не знам.

П.П Мисля, че сега е на ред валка.

Бързо си изпих бирата и останах на сухо. Отново. Доста бързо пиех, особено бира. А и тази не беше толкова силна. Хмелът й беше прекалено слабо горчив и я правеше много лека, а и включвайки, че беше светла. Еее, може би, така погледнато, не беше чудно защо свърши толкова бързо първото ми пиво. О, да, определено трябва да уточня броя, защото тази вечер щях да си поръчам още две или три. Сигурна бях.
- Още една голяма бира. - казах на бармана и му подадох десет еврова банкнота. - Само че този път нека е тъмна и по-горчива. - "помолих" го, по-скоро му поръчах. Рядко се молех. А да, за малко да забравя - Ааа, да. И един пепелник, ако може. - провикнах се, докато ми пълнеше халбата.
Пушех, пиех - ее, не чак толкова много, но все пак - имах доста вредни навици. Добре, че поне "танцувах". Тъкмо си запалих цигарата и пак ми стана адски скучно. За секунда помислих и се сетих за нещо, което бях използвала доста често. Обърнах се към тълпата и започнах да си ги представям как ли не. Наистина беше забавно.
Докато си "играех", до мен седна някакво доста красиво момиче, поръча си мартини, флиртувайки с бармана и ми се представи. Издишах цигарения дим, отпих от бирата и тъкмо щях да й кажа името си, когато бармана отиде до пилона и започна да танцува. Погледнах го доста странно и когато се обърнах, Никол, както каза, че се казва, гледаше към някакво момче - доста сексапилно, доста по-опитно и по-възрастно, отколкото изглеждаше. Вампир... След секунди, тя беше хванала танцуващия барман и го поведе нанякъде. Върна се след малко и се заяде с момчето и започна една борба, е борба бе силно казано, но все пак...
Отвърнах поглед за секунди и погледнах към тълпата отново, развихрена и самозабравила се. Но в същия момент завъртях бързо глава, защото се чу нещо доста оглушително. Звук от плесница. Плесница, която Никол беше залепила на псевдо-бармана. Държа се малко по-грубо за минута-две, но след това тръгна след него и затанцува с него, сякаш нищо не се бе случило. Определено играеха доста опасна игра, особено момичето, защото си смени цвета на роклята. Ее, поне никой не я видя.
След малко се върнаха на бара, поръча си текила, после го мени на мартини, а аз запалих още една цигара.
Никол каза, че не ни знае имената и че аз и вампира не се познаваме.
- Аз съм Алис. - казах, издишвайки дима отново. Този път той отиде право в лицето на момичето. - Извинявай... Впрочем, пушиш ли? - попитах я, прибутвайки кутията към нея и отпих глътка бира - Добре се справяше като барман - наминах на мъжа до мен и изчаках да видя какво ще направят.

-Казах ли ти, че играта ми се получаваше, но ти се намеси и реши да прецакаш всичко Никол! - усмихнах се нагло и се обърнах към двете момичета. Ндам, от всичките игри бях забравил да се представя. Усмихнах се и казах на Алис и Никол:
-Аз съм Джордж! Джордж Шефилд! - представих се с фалшиво име, но усмивката беше искрена и все по-нагла от всякога. Исках да се позабавлявам малко, затова разкарах бармана без да го принуждавам да се унижава и тъкмо бяха пуснали поредната песен по вкуса ми, без да се замислям, се качих на плота и започнах да танцувам, същевременно пресушавайки бутилката, която бе в обсега ми. Когато песента свърши, слязох долу и погледнах към тълпата... Или по-скоро към женската аудитория, която следеше с интерес какво се случва на бара под ритъма на музиката, съблазъмта и всичко, което се вихреше по време на опасната игра.. Искрите, които прехвърчаха, можеха да запалят това място, но пък усещането си струваше.

-И по-добре. Да не би да искаш всички да разберат, че си вампир-просъсках достатъчно тихо, за да чуем само тримата. Това си беше нашето предимство-колкото и тихо да говорехме чувахме идеално.
-Да, пуша и то доста често-обърнах се към Алис с една от искрените усмивки, които пазеха за специални хора. Не че момичето бе кой знае колко специално за мен, но нищо не ми пречеше да бъда любезна.
Извадих от малката си черна чантичка кутия цигари от най-скъпите и нагло погледнах Джордж. Не вярвах това да му е истинското име, но честно казано не ме интересуваше особено.
Извадих една цигара и с помощта на запалка я запалих. Изпуснах малко сиво облаче, доста близо до вампирът с цел да го подразня. Тютюневият дим бе като наркотик за мен и въпреки, че знаех, че е вреден, продължавах да пуша. Не можех да се откажа толкова лесно от този вид наркотик. Всеки път исках още и още, а когато бях нервна можех да изпуша две кутии и пак да не съм се наситила.
Чувството, което ми носеха цигарите бе несравнимо. Като водката. Впрочем като почти всеки алкохол.
Държах цигарата с два пръста и предизвикателно наблюдавах Алис и Джордж. Той се бе разтанцувал, за радост на хилядите претендентки, които само при вида му припадаха. Премигнах отегчено и цялата ми стойка показваше колко ми е безинтересен и сякаш казваше "Ти си нищожество. По-добре се откажи".
Съчетах водката с цигари и се получи страхотна комбинация, която като наркотиците повдигаше настроението ми. Когато вампирът се върна, явно леко опиянен от вниманието на женската аудитория, го скастрих леко, за да понижа внезапно издигналото му се его, което и без това бе завидно голямо:
-Само това ли можеш! Алис, искаш ли да му покажем как се танцува истински-намигнах на момичето и това определено подразни Джо. Сякаш си имахме план, по който играхме, а той стоеше в незнание и напълно незащитен от опасните ни игри.
Огледах се и видях двама сладури, които щяха да ни свършат работа. Намигнах им и ги извиках да дойдат при нас. Бяха малко по-големи, но и двамата с приятна външност.
-Искате ли да се забавляваме?
Мъжете погледнаха въпросително и леко странно Джо, а аз набързо им обясних и показах перлените си зъби:
-Без него.
Врътнах се и хванах единия за ръката, като смело го поведох на дансинга. Както винаги вървеше някаква мръсна песен и задвижих тактиката си. Притисках се в него, хвърлях му очарователни погледи, докосвах го уж случайно. След няколко минути бе напълно изтощен от ласките ми и се свлече на стола.
Огледах се да видя как се справя новата ми приятелка и не останах разочарована. От друга страна Джордж не ми изглеждаше щастлив и злобно му се ухилих.

- Доста вреден навик - отбелязах към Никол и също се усмихнах.
След секунда погледнах към Джордж, който танцуваше и пиеше едновременно. Еее, не беше зле, но имаше още какво да се желае, според мен, а явно и според Никол, защото когато слезе при нас, така го скастри. Очевидно му стана гадно. Отпих от бирата и леко се усмихнах.
- Добре. Супер даже. Защо не? - умирах да потанцувам, за тази вечер явно щеше да се запомни дълго.
Станах рязко, пригасих набързо наполовина допушената цигара, издишайки малко дим и се усмихнах на Никол, която бързо бе "прихванала" двама сладури.
- Хайде! - подтикнах сладура до мен и почти притичах до дансинга.
Всички се бяха отдръпнали и сега само ние с Никол и двете момчета танцувахме.
Не бях като нея, подходът ми към танците бе съвсем различен. Но винаги можех да спечеля погледите. Песента беше доста мръсна и затанцувах. Въртях се, ръцете ми се движеха както по моето, така и по тялото на мъжа до мен, косата ми се разпиляваше при всяко движение. На няколко пъти дори не виждах. Но не ми пукаше. Забавлявах се. Бях си такава.
Погледнах към Никол, останала сама. Кавалерът й се беше свакъл на стола, явно прекалено уморен, за да продължи.
- Елаа - казах предизвикателно, хващайки момичето за ръката.
Двете затанцувахме около момчето, съблазнително, въпреки и по различен начин.
Когато песента свърши, всички погледи бяха в нас, а ние се върнахме, леко задъхани към бара.
- Какво ще кажеш? - попитах към Джордж, който беше като попарен и отпих жадно от бирата, поглеждайки момичето, с което се бяхме развилнели на дансинга.

-Не съм хореограф и нямам поглед на такъв, но в мръсните танци съм много вещ. - усмихнах се нагло и предизвикателно и без повече излишни думи станах от стола си и отидох сред тълпата. Не беше сложно да си намеря партньорка, а накрая дори се оказаха две. Усмихнах се нагло на Никол и ръцете ми зашариха по телата и на двете момичета. Погледите и знаците... Всички "случайни" докосвания и всичко беше невероятно. Ндам, мръсните танци не бяха за трима, но така беше по-весело... Беше някак си опияняващо, но момичетата съвсем скоро се отказаха и тъкмо когато се чудех, какво мога да правя, се появи друга ентусиазирана кандидатка. Досега не ми се беше налагало да прибягвам до "Lap dance", но очевидно ми се отдаваше идеално, защото в края на танца, бях останал без риза. Полугол се върнах на бара при момичетата и преди да заговоря, ехидна усмивка заигра на лицето ми:
-Добре ли беше или трябваше да се постарая повече? Може би да остана без дрехи? - намигнах нагло на Никол с цел да й покажа, че не съм чак толкова назад в подобни игрички.

Беше добър в танците. Е как иначе, като момичетата му се лепяха като пчели на мед. Полуголото му тяло придобиваше различни оттенъци от приглушената светлина в дискотеката и можех да се обзаложа, че всички женски го зяпаха. Не ми пречеше, бях свикнала на частичната голота на партньорите си. Но бях длъжна да отбележа, че имаше страхотно тяло, мускулите се очертаваха и създаваше впечатление, че може да набие и великан без усилие. Усмихнах се. В никакъв случай-иронично. Това бе просто някаква бегла, незначителна усмивка, която за правилният човек значеше много.
Алис се бе справила страхотно с танците, но аз винаги прибързвах с движенията и мъжете много скоро оставаха изтощени. А аз кипях от енергия и вечерта още не бе към края си.
-Недей, ще ни уплашиш и барът ще се изпразни-ухилих се злобно. Мразех самозванковци като него, а с държането си още повече ме поттикваше да измислям планове за унижощението му.
Поръчах си ново питие. Текила. Исках да се напия, да не ми пука и да спра да се дразня от този тип. Омръзна ми игричката. В началото бе интересно, попаднах в непознати води, но дотам. Нещата се задълбочиха и не исках сутринта да се заваря в неговото легло. Никога.
Отпих бързо от питието и се замислих. Бях изпила доста, сметката ми нарастваше, но не това ме интересуваше. Можех да си тръгна и без да платя, въпреки че бях зарината с пари, даваха ми големи бакшиши като стийртизьорка, а и започнах почасова работа. Чудех се кога ефектът от всичкия алкохол ще се сгромоляса върху мен като тежка скала и ще започна да бръщолевя глупости.
Реших да отида до тоалетната, за да се освежа. Информирах "компанията" си и с бавни, отмерени крачки се запъти натам. Влязох вътре и след няколко минути, през които намокрих лицето си с вода и пооправих грима си, се върнах на бара.
Леко се замаях и се подпрях отстрани на нещо...и аз не знам какво. За един единствен миг всичко се замъгли и виждах двойна Алис, но постпенно се нормализирах и се върнах при тях сякаш нищо не се е случило. Надявам се да не бяха забелязали.
Седнах смело на стола и кръстосах крака, при което доста голяма част от бедрото ми бе на показ. Усмихнах се при мисълта, че това подлудяваше Джордж.
-Какво ще правим сега?-вдигнах чашата и доизпих текилата.

Еее, този път... това си беше танцуване, и то какво. Наистина беше адски добър в този вид танц. А и да си призная адски красив. Но това го смятах от хореографска гледна точка. От нищо друго. Може би...
Никол отново му отправи язвителна забележка и поръча ново питие. Още имах от бирата и не бързах да я пия. След танца, нещо се бях уморила не, по-скоро задъхала и все още бях в това състояние. След минути, момичето ни каза, че отива до тоалетната и останах само с Джордж.
- Добър си, наистина. От кога танцуваш? - попитах го, защото ми стана скучно от тази "тишина".
Издишах отново цигарения дим и доста се учудих от отговора му.
Никол се върна, постоя в някакво доста странно състояние за секунда, но после седна и попита какво ще правим.
- Не знам... Още е рано - допълних, поглеждайки часовника си. - Аз нямам предпочитания, вие измислете.

-Танцувам от... Ами от днес... - засмях се аз, отговаряйки на въпроса й и след като изпих питието си на екс, реших да попитам Алисън:
-А ти професионално ли се занимаваш с танци или...? - в този момент Никол се появи, а аз извъртях очи с досада и промърморих на Алисън:
-Ето, че Майка Тереза се задава на хоризонта... Трябва да сме сериозни. - засмях се и си поръчах поредната ударна доза алкохол. Усмихнах се и за секунда помислих какъв отговор да дам на въпроса на Алисън...:
-Нямам идея какво можем да правим, но в момента се сещам само за едно. Идеята на Никол, да уплаша хората... - ндам, за пореден път изкривих нечии думи, но какво пък... Усмихнах се и се съсредоточих. В миг музиката бе изолирана, а аз създадох шумове от престрелка, включвайки и някоя друга псувня на испански, но уплахата ги накара просто да се изпокрият... Бяха толкова жалки... Усмихнах се дяволито и върнах всичко по старо му, като мръсните танци започнаха отново:
-Какво?!? - обърнах се към Никол и се усмихнах нагло, така сякаш нищо не се е случило... В крайна сметка, ти предположи, че ще ги плаша... - засмях се и пресуших поредната си чаша.

-Ама ти наистина не разграничаваш шегата от истината-натъртих на последните думи и направих ясни знаци с ръце. Вече бях сигурна, че този тип или е идиот по природа или се прави на такъв. По вероятно второто, защото още не съм чувала за вампири-идиоти.
-И престани да ме наричаш Майка Тереза-дразнех се, когато ме олицетворяваха на нещо добро. Повечето ще попитат "Какво му е лошото да те смят за добър". Знам, че доста се различавам от образа за невинност и послушание и не исках хората да си вадят грешни изводи, както и да ме иронизират по този начин.
Погледнах застрашително Джордж и доизпих течността, останала в чашата. Бях се заклела, че това ще е последното ми питие и с някакво разочарование се оставих на натрапчивия вкус на алкохола да се разлее в гърлото ми.
Зърнах погледа и на Алис, която май си падаше по мъжа. Учудвах се, че все пак някой харесва този...този..както и да е. Повдигнах иронично вежда, след като си огледах и двамата. Те явно се досетиха и весело се разсмях. Биха били чудесна двойка, ако вампирът не беше с умствени недостатъци, както се опитваше да ни убеди при всеки удобен случай.

- Амии хореограф съм, значи май да. - казах през смях на Джордж - Така ли? Защо трябва да сме сериозни? - попитах доста учудено и допих бирата.
Огледах се наоколо - всички танцуваха така, сякаш не знаят какво точно правят и вършат. Със сигурност бяха доста пили... И като заговорихме за питиета.
- Едно мартини със зелена маслинка - поръчах на бармана и подскочих от звуците, които Джордж предизвикваше. Еее, това беше за около минута, но въпреки това всички се изпокриха. Но музиката все пак бързо се върна и всичко си продължи постарому.
Погледнах полу-учудено, полу-възхитено към мъжа с разширени очи и леко поклатих глава. Но колкото и да се опитвах, не можах да прикрия беглата усмивка, появила се на лицето ми. Не беше съвсем нормален човек, като изключим това, че беше жив мъртвец. Едва успях да не прихна при тази си мисъл. Еее, овладях се все пак точно за да видя как Никол вдига вежда и след секунди се засмива. Нещо не можах да го схвана.
- Защо се смееш? - попитах, леко притеснена да не би да съм изпуснала нещо и отпих от мартинито. Погледнах Никол, след това Джордж и докато чаках отговора й, хапнах маслинката си.

П.П. Името ми е Алис, не Алисън.