Бар и дискотека "Le Nouveau Casino"

First topic message reminder :

Това също е известно място, където купона продължава до зори, както в бара на долния етаж, така и в дискотеката на горния.
Бар и дискотека "Le Nouveau Casino" - Page 2 Nouveau_casino

Бар и дискотека "Le Nouveau Casino" - Page 2 Nouveau_casino

Бар и дискотека "Le Nouveau Casino" - Page 2 102

-Не знам за вас, но на мен малко взе да ми омръзва да се застоявам на едно място. - казах аз, като нова нагла усмивка се появи на лицето ми и огря там с целия си възможен и дразнещ блясък. Точно в момента си просех поредния шамар от страна на Никол. Вече усещах блаженото чувство, което пулсираше в мен докато лазех по нервите на непознатата, чиято дарба ме впечатли доста като ми напомни за брат ми, с който бяхме Слънце и Луна. Естествено, аз бях черната овца в семейството и всичко това никак не ми се нравеше, така че просто се отърсих рязко от тези спомени и насочих вниманието си към момичетата, които все още се питаха какво да правим. Все трябваше някоя от идеите ми да им допадне, но никак нямаше да се зарадват на арсеналът ми от предложения за забавление, затова просто реших да ги запазя за себе си.Усмихнах се мистериозно и след като се обърнах към Алис, казах:
-Е, предложения за едно незабравимо прекарване на вечерта, което не включва насилие? - засмях се и отметнах бретона от лицето си, защото ми пречеше да виждам изражението на Никол.

Започнах бавно да се отегчавам и вечерта ми се стори изнъредно дълга. Дали се дължеше на алкохола или просто бях свикнала да се забавлявам на пълни обороти...не знам. Алис беше мила, но ми се струваше чувствителна, а аз никак не щадях чувствата на хората. Бях си такава. Извънредно егоистична и пряма, но реших да запазя мнението си за нея за себе си. Не ми трябваха излишни драми, ревове, в някой случай-бой. Виждах как Джордж се подхилква и се наежих срещу него. Общо взето, цяла вечер бях на нокти, заради този самохвалко.
Отпуснах се блажено на стола и се прозях отегчително. Приех някаква супер незаинтересована физиономия и бавно отпих от питието като се взирах в дансинга без да виждам никого. Просто в една точка. Не мислех за нищо, съзнанието ми бе празно и не позволявах на мисли от сорта "Ще убия Джо" или "Трябва да си купа сол" да нахлуват. Обчичах когато постигах някакво вътрешно спокойствие и можех да се отърся от заобикалящата ме среда. Ето затова не чух какво казаха и отърсих глава, все едно след някакъв дълъг сън.
-Какво казахте?-попитах и ги огледах любопитно, но не и с цялото си внимание. Впрочем, никога не отделях специално внимание на някого. Само на себе си.

Наистина като че ли изведнъж беше станало извънредно скучно. Огледах се наоколо, повечето танцуваха. След малко Джордж попита дали имаме предложения, които не включват насилие.
- Амм, в бар сме - можем само да танцуваме - отбелязах след малко замислено - Илиии да изчезнем оттук и да отидем някъде другаде... Аз само за това се сещам - казах и погледнах свенливо в никакъв случай, но някак притеснено може би. За пръв път не знаех.
Допих си мартинито, зареях поглед нанякъде и след около пет минути, през които никой нищо не каза, се осмелих да проговоря:
- Еее, какво ще кажете? Вие имате ли някакви предложения? - попитах и зачаках отговор.

Изчаках дали Джо ще ни изненада с някое от гениалните си хрумвания, но такова поне засега не последва. Въздъхвах облекчено и театрално замигах с очи с цел да го подразня, като устните ми бавно се извиха в лека усмивка.
-Вече се изчерпах-свих рамене леко отегчено. Да, вечерта беше супер, но постепенно интересът ми се губеше и едва сподавих лека прозявка. Поне днес се опитах да не наранявам чак толкова достойнството на хората.
Сдържах се да не си поръчам ново питие, затова се зазяпах в танцуващите, докато чаках някой да наруши тишината. Определено не ми се харесваше аз да говоря постоянно. И то не с риск да стана досадна, просто разговорите с тях не бяха от най-изчерпателните.
Замислих се за отношението ми с този мъж. Не беше като другите и желанието, което ме поттикваше да не го оставям да си тръгне като другите и да направя нещо, за да може пътищата ни да се пресекат отново, се засилваше с всяка изминала минути. Освен това полуголото му тяло караше за първи път краката ми да омекват. Ето затова здраво бях седнала на стола и подпряла ръка на бар-плота.

Тотално се бях отчаяла, нищо не ми хрумваше. Бях празна... Но изведнъж ми хрумна нещо. Адски откачено и неподходящо, но все пак нещо, може би брилянтно. Все още не бях сигурна. Но щях да разбера.
- Емии... Ясно е, че тук няма какво да се прави - започнах колебливо и ги погледнах - Но има едно място, но не съм сигурна. - преди да изстрелям предложението си, исках да се подсигуря - Между другото, плувате ли? Защото мястото, за което се сещам определено е мокро. - говорех с недомлъвки, но понякога бях такава. Не можех да се променя, а и не исках. Знаех, че Никол и Джордж ме гледат странно, но се усмихнах потайно и казах - Величествения водопад? Какво смятате? - погледнах ги и запалих една цигара. Мразех да пуша често, но никотиновия глад в повечето случаи ме убиваше.