Jason Miller

Заглавие: Jason Miller Сря Яну 04, 2012 6:16 pm

Име:
Издълбано за вечни времена
Беше поредната студена, дъждовна нощ, в която в дома на семейство Милър се вдигна поредния безсмислен скандал и негова жертва се оказа не кой да е, а едно невинно момче. Никой не знаеше нищо за него. Той сякаш не бе част от семейството, а просто страничен човек, който никога не е бил, в момента не е, и никога няма да бъде част от него. Точно преди края на епичния скандал, младежът получава няколко ругатни от страна на пияния си баща и удар. Всичко това прилива чашата на неговото търпение и със сълзи на очи, той се качва в стаята си и усилено започва да търси вампирската кръв, с която се бе сдобил от негов приятел, минути преди да го пронижат с кол в сърцето. Профуча през кухнята и грабна един нож, обърна се с омраза към родителите си и им каза:
-Това ви бе проблема... Моето присъствие... Е, считайте го за решен, защото се махам и не искам повече да ви виждам... Сякаш не се познаваме! Точно както се държите с мен и сега! - натъженото момче събори приборите от шкафа и със завидна скорост изхвърча навън, тръгвайки в неизвестна посока. След всичкото ходене, момчето се озова в една пещера. Без да се замисли, влезе вътре и извади ножа и кръвта. Погледна шишенцето със завидна увереност и след това издълба името си на стената... Да, там с големи букви пишеше "ДЖЕЙСЪН.М". След като написа името си, момчето изпи кръвта и след това се прониза с ножа. Когато се събуди на сутринта, промяната, която усети бе просто невероятна...
To be continued...
Възраст*:
Честити вечни 20 години!
...Когато сутринта настъпи и слънцето изкачи небето, спускайки нежните си лъчи на земята, Джейсън се събуди. Видя ножа, кръвта, дрехите си и направи връзка какво се е случило предната нощ. Той много добре знаеше, че днес е специален ден... Днес беше рождения му ден, който смяташе да отпразнува в дома си и да изглади всички недоразумения с родителите си, които бяха забравили скандала си и бяха тръгнали да го търсят. Притеснени от факта, че не го намират, те бяха пръснали сумати обяви, че го издирват, а отзад с червени букви бе написано колко много съжаляват. Когато Джейсън се върна, майка му и баща му го посрещнаха още от вратата със сълзи на очи и го прегърнаха. Обещанията за край на скандалите започнаха да валят, но Джейсън ги прекъсна и им каза, че иска да отпразнува двадесетия си рожден с тях и след това обяви, че е време да напусне дома си и да заживее сам. Спести им факта, че това ще е двадесетия рожден ден, който ще празнува пак и пак, и пак, и пак, и пак...
Професия:
Първи ден на работа като барман
Сутринта настъпи с невероятна скорост и лъчите на слънцето се процедиха през кристалната повърхност на стъклото и събудиха момчето, което все още беше в леглото и отказваше упорито да се надигне. След броени мигове и алармата се присъедини към разрушаването на пълната идилия от тишина и го принуди да стане и да отиде в банята, за да се приведе в нормален вид. След като приключи с това и слезе да пие кафе, Джейсън погледна часовника си:
-О Боже мили! Мамка му! Пак закъснявам! - младежът дори нямаше време да си изпие кафето. Метна си първата връхна дреха, която видя и изхвърча навън като мълния и то в буквалния смисъл, защото се бе сдобил с онази завидна вампирска скорост, която му позволяваше да върши толкова много неща, за толкова кратко време. Когато пристигна в бара, той влетя вътре като хала и след като бе одобрен за мястото, работата му започна. Още в самото начало му се наложи да се занимава с един подпийнал господин, който го заплаши с нож. Разбира се, Джейсън за секунди се справи с този позьор и продължи не особено леката и спокойна задача като барман.
Раса:
Едно мило вампирче или поредния задник
Когато на сутринта момчето се събуди, установи, че "ритуалът" е подействал и той вече е вампир. Главата го болеше, а жаждата за кръв бе направо неописуем и дразнещ. Джейсън направи всичко възможно, за да го подтисне, затова се задоволи просто с животинската кръв на едно невинно зайче и излезе, за да се разходи малко сред хора. Докато си се разхождаше, видя как две мутри бяха обградили едно беззащитно момиче и се опитваха да отнемат чантата на уплашената до смърт беззащитна девойка. Джейсън се приближи до тях с нагла усмивка и им каза:
-Защо не пробвате с някой от вашата категория? Някой петгодишен... може би? - разбира се, единият от непознатите го нападна и съжали, че го е направил, а другият просто остана на мястото си:
-А ти какво ще кажеш да се разкараш, преди да те е сполетяло нещо ужасно. - силата на внушението бе излишна, защото типът бе достатъчно ужасен.

Способност**:
Какво знаеш за себе си
Докато навън валеше, а дъждът се стичаше по прозорците, Джейсън стоеше и гледаше как навън всичко потъва във вода... Още преди да се усети, той беше вдигнал известно количество вода във въздуха. Нима умееше и това... Но що за чудо се случваше с момчето... Той се консултирал с един Маг и разбрал, че това нещо е рядката придобита способност да контролираш елемента вода. Джейсън бе на седмото небе относно всичко това, което се случваше с него. Що за вампир беше, че притежаваше Фонокинеза и контрол над водата.
Външен вид:
-Не мога да повярвам, че ми го причинявате... И то точно на шестнадесетия ми рожден ден. Мразя Ви и не искам повече да ви виждам. УЖАСНИ СТЕ! - думите на момчето се разнесоха във въздуха. Джейсън, бърз като стрела се затвори в стаята си и зарови инстинктивно ръцете си в кестенявата си коса. Очите, изпълнени с болка и сълзи блуждаеха из стаята, а атлетичното тяло се носеше от ъгъл до ъгъл грациозно, а развитите ръце хвърляха всичко, което им попадне в схватката. Ризата, бяла като призрак и разкопчана, се носеше ефирно след него, разкривайки мускулестото тяло, на което висеше като ненужен парцал в момента.
Характер:
-Не разбирам как може да си толкова импулсивен, манипулативен и инатлив като МАГАРЕ на мост! Защо не можеш да си като нормалните вампири и не спреш да измисляш поводи за манипулация, защото винаги се объркват и ефекта е ужасен.
-Правя го Джейкъб, защото искам да
прогресирам, а не да се ограничавам само с една обикновена книга, която да ме тегли назад. И никак не съм импулсивен и манипулативен, просто ти лесно се поддаваш.
-Напротив ти си прекалено мил, деликатен и верен
приятел, а същевремнно си и толкова себичен и импулсивен... Толкова нахакан и тромав.
-Да,да,да щом го казваш ти значи съм такъв. - Джейсънсе засмя и направи саркастична забележка, иронизирайки приятеля си.
-Спри с този сарказъм и ирония! Дразнещ си вече!

История:
Роден е в Англия, Лондон, през далечната 1851 г. в семейство
на ловци на сенки, които през повечето време са на "работа" убивайки
всякакви нарушили закона вълшебни същества. Джейсън има близнак,
Джеймс, който винаги е бил неговата противоположност-ведър, усмихнат,
много мил, дружелюбен, симпатичен, даже по-красив. Хората винаги са
харесвали Джейсън повече, но това не им пречело да са неразделни. Двамата
братя прекарали цялото си детство в Института, мястото където живеят
ловците на сенки без дом, или оставят там децата си когато заминават
надалече (или когато са умрели) Там учат историята на нефилимите, руни и
латински. Кристиан се справя по-добре в ръкопашния бой, а Джеймс с
руните.
Когато Джейсън е на седемнадесет майка му и баща му се натъкват
на сборище от вампири, отвличащи невинни деца и хранещи се с кръвта им.
Те ги избиват до крак, за което са поощрени от Клейва. След година убиват майката на Джейсън, Джеймс. След две години заживява при една стара вампирка, но не и на
външен вид-Клара била едва на десет когато била превърната. Там той
открил своята способност, но отказал да я развива. Клара му обяснила, че
дарбата е просто способност, която си имал като човек, но сега тя е
по-силна. Може би силата на Джеймс е да лекува хората с усмивка от
пораженията, която Джейсън е нанесъл. Те винаги са били огън и вода,
луната и слънцето...

Заглавие: Re: Jason Miller Сря Яну 04, 2012 6:27 pm

Охооо СТРАХОТЕН герой! Одобрен си!!!

Заглавие: Re: Jason Miller Сря Яну 04, 2012 6:28 pm

Супер герой!!! Одобренн!