Meera House

Заглавие: Re: Meera House Пон Апр 18, 2011 6:09 pm

Появяването на Луцифер беше толкова внезапоно, колкото гръм от ясно небе. Той?!?! Как можеше да е тук? Не е възможно... И е с нови дрехи!?!? Какво е станало? Всичко това мина за секунда през ума ми. В другата вече, не знам как точно, се озовах... в обятията на Луцифер... заедно със сестра ми. Всичко беше толкова объркано... бързо... чувствах как главата ми се замайва от срещата и вече едвам се държах на крака. След малко Ема, предложи да идем в Meera House… новия ми дом. Любимото ми място тук, в Париж... разбира се след... студиото на сестра ми. Кимнах убедено... Виждах как и Луцифер изгаря да се махне от това място.
'Казва се Дяволските водопади' казах му телепатично... ‘Кръстено е на теб, но според мен това е... красота... изяществост... това че хората не знаят как да си кръщават местата, не значи че са зли... има и добри.’ продължих също наум. ‘И моля те... не искам да се караме отново... затова недей да убиваш хора... много те моля’ – казах, и погледнах умоляващо към брат ми. След няколко секунди той кимна и ми изпрати една-единствена мисъл... ‘Не се безпокой, сестричке...’. Устните ми трепнаха и след мигове, на тях вече беше разцъфнала усмивка. Луцифер, последва примера ми и ми се усмихна мило. После и двамата полетяхме. Оставих Ема, да води. Исках да съм колкото се може по-близо до него... до брат ми...
През цялото време, докато летяхме, само една мисъл се въртеше в главата ми... придружена от хиляди въпроси... „Ами ако беше само сън?!?!” Ако не бях срещнала брат си? Ако той все още гниеше в земята? Ако... ако... ако... толкова много въпроси... без нито един отговор. Отново бях объркана. Разстроена. Разбира. Това наистина не можеше да се случва. Чувах шумуленето на още два чифта криле... но не можеше ТОЙ да е тук.
Усетих допир от студени ръце... обърнах се... това беше той. Очите му... същите кафяви очи. Същите скули... но всичко толкова... обременено. От вековете той, се беше състарил до такава степен, че вече изглеждаше по-стар от Ема...
Ема... мислите ми веднага се насочиха към нея... знаех, че за нея е трудно. Но едно нещо тя не знаеше... тя не подозираше, че не той, брат ми, бе моята опора... закрила тогава. В Рая. Тогава аз бях неговата. Закрилях го. Помагах му. Обещавах му. Всичко това беше по моя вина... сълзите напираха в очите ми, но аз си заповядах да бъда силна. Сетих се, че още държа ръката на Луцифер, като удавник за сламка, и си наложих да я пусна. Усмихнах му се отново и продължих напред. Пуснах ръката му след няколко секунди. Насочих мислите си към по-безобидна посока, но въпреки това, скрих съзнанието си от всички. Дори и от брат ми. За мен беше лесно... все пак знаех, всичките му методи... нали аз го бях научила на тях...
След около 15 минути прекарани в мълчаливо летене.. най-накрая стигнахме до там... до дома ми... отново се обърнах... meera house, светеше в всякакви цветове... Всичко беше направо перфектно.
- Хей... искате ли да направим купон? – попитах с въодушевление, докато изразявах дошлата изведнъж идея. – Хайде моля ви! Все пак.. за завръщането на моя любим брат... – погледнах към Ема и се засмях. – Добре де... нашия любим брат. – те още ме гледаха невярващо, затова продължих... – Моооля ви! Ще е страхотно. Ще поканим всички в Париж. – при имитацията ми на сладък детски глас, и двамата не се стърпяха и се засмяха. След това Ема кимна леко, а Луцифер, последва примера й. След малко вече бяхме потънали в разговори... ние с Ема, обяснявахме всички за новия, съвременен свят, а той от време на време ни обясняваше някои неща... за вечния си затвор...така времето мина неусетно... вече се бе съмнало... всички бяхме уморени... Легнахме на леглото в гостната... продължавахме да говорим... докато не се унесохме в непробуден сън... Докато аз се унасях си мислех за предстоящия купон. Усещах, че ще е страхотен...

Заглавие: Re: Meera House Нед Апр 24, 2011 8:22 pm

Водех останалите. Вятърът свистеше в лицето ми, развяваше косите ми... За не знам ли кой път наскоро. Никол и Луцифер бяха по-назад и явно си говореха, макар че не чувах никакъв шепот, никакъв звук, но аз знаех как общуват помежду си. Не ме интересуваше защо ме оставиха сама напред. Разбирах я... и двамата ги разбирах. Винаги са били ужасно близки, винаги са се обичали ужасно много. Винаги всичко между тях е било прекалено сложно за обикновените хора... Знаех, че стане така... и се радвах. Щом се разбираха така, вече сичко беше както преди, макар че никога няма да бъде както преди... По дяволите! Пак ме завладя онази чувствена философия... Честно, не ме интересуваше какво става отзад. Важното беше, че пак сме заедно и сме като... почти както преди... Знам, че никога няма да бъде както преди... както в Рая...
Продължих да летя все напред, докато пред погледа ми не се появи Meera House. Колкото и малко да съм живяла тук, което всъщност според човешките представи изобщо не е малко, наистина се чувствах спокойна, защитена... ала нищо не можеше да се сравни с BeLight! Там бях с вои води, можех да направя каквото си поискам;можех да опиша чувствата си само с едно движение, с една мисъл... Но сега не бях в студиото си, бях си вкъщи... е, не точно, още не бяхме в Meera. Приземих се плавно и отворих вратата за Луцифер и Никол.
- Заповядайте! - казах весело и с усмихнах широко на брат си и когато той влезе, намигнах на Ники и двете също влязохме. Настанихме се в хола и започнахме да си говорим... и говорим... и говорим. Ала не споменавахме нищо за последните събития, за случилото сеот вчерашната сутрин до днес. Толкова много часове изминаха... Изведнъж Ники преложи да направим купон. Купон ли? Защо? Как? Бях толкова учудена, а Никол допълни, че ще е за завръщането на любимия й брат. Погледнах сестра си предизвикателно, а тя веднага побърза да се поправи и започна да ни умоляа по нейния начин, по който дори и да исках, не можех да й откажа. Кимнах и след малко, виждайки, че и Луцифер кимна, се засмях.
- На теб мога ли да ти откажа нещо, Никол? Всъщност, мога ли да Ви откажа нещо, и на двамата? - Никол и Луцифер също се засмяха и поклатиха глава - Всички в Париж?! Ти си луда. Няма да побере толкова много хора. Е, да. Удивителна къща е, но Париж е огромен!... А в... това всички включваш ли и... - беше ми дошло на ум преди малко, макар че може би ми беше в ума, още откакто се разделиха... те щяха да се срещнат... рано или късно... Но не можех да изрека последните четири думи... беше прекалено болезнено... и за двете ни... не можех отново да запаля фитила при положение, че може би вече го е забравила... Но вечебеше прекалено късно. Сигурна бях, че Ники знаееше края на изречението... Макар че беше късно вече. Пак бях объркала всичко... - Бела... Нищо, съжалявам... Остави... - оо, по дяволите! По дяволите! Защо, за Бога, съм такава? Защо точно когато всичко е добре, аз го развалям? Защо винаги го правя? Защо развалям радостта и щастието със страданието и блкта? ЗАЩО? Знаех, че сестра ми не е повярвала на това с Бела, но... бях твърдо решена повече да не споменавам нищо. Но май Луцифер не се задоволи много. След няма и минутка ме попита какво има, ала умствено - "Нищо. Нищо. Нали казах - попитах я дали включва и Бела - най-добрата ми приятелка, вампир е." Опитах се да му обесня, ала се съмнявах, че ще ми повярва много много. И така стана - веднага ми изпрати мисъл, че макар да искам, да го скрия, няма как. Оф.. По дяволите! Наистина напоследък объркввам абсолютно всичко. - "Оф... Добре. Прав си. Не за Бела я питах. Прав си, че исках да го скрия.. май и двете искахме... Не мога да ти обясня сега. Прекалено сложно е... както всичко напоследък... Ако не мога да ти обясня, смисъл, ако не намеря момент... а купона ще разбереш... Ако дойде... съжалявам, просто наистина съм много уморена, не знам от колко време не съм спала... а и още ми е трудно, защото наистина се случи всичко много скоро и исках или не, станах свидетелка на някои от нещат, а не всички бяха добри... Извинявай..." Най-накрая успях да му пратя това, обмисляйки го дълго. Не знаех ка дму кажа, а и всеки спомен... за самоубийствата, за отчаяното търсене, за притеснението... ми донасяще допълнително депресия и болка. А и все пак на купона щеше да се разбере всичко. Не вярвах, че Никол ще остане безучастна и безчувствена, когато го види, а и тий нея... Ооо! Пак се замислих за това, което не трябва . Погледнах сестра си и се заслушах в разговора, а и взимах участие от време на време... докато не заспах. Умората надделя над чувствата и разума ми и затворих очи. Ала и сънят ми не беше спокоен.Често се будех, въртях се, все ми се присънваха кошмари и все свързанни с онова проклето езеро...
Когато се събудих слънцето беше изгряло повторно и осветяваше хола с лъчите си... Чакай, какво? Как така е изгряло повторно? Нещо е невъзможно.. О, ми да. Явно днес е нов ден и сме проспали почти целия вчерашен. Още по-добре.Надигнах се от дивана на лакти исе огледах. По лицата на брат си и сестра си арзбрах, че и те не са се събудили много по-рано от мен.
- Доб... доб... добро... утро! - не можах да задържа сънливата си прозявка и "доброто утро" стан доста накъслечно - Е, как спахте? - позаинтересувах се живо и ги погледнах - Никол направи някаква физиономия, а Луцифер вдигна рамене и понечи да изговори името ми, но стигна само до "Ем", защото бързо го прекъснах, още не бях готова да говоря за.... относно изцепката си - Мхм... Ъъъ, аз отивам да си взема кафе. Някой иска ли? - набързо смених темата и се засмях - защо ли изобщо попитах? Естествено, че искаха. След малко се върнах с три чаши кафе и ги подадох на останалите - Е, още ли държиш на купона? - попитах Никол, настанявайки се удобно на диванчето, при което тя кимнауверена и продължих - Добре. Супер. Кога ще го направим? Все пак нали трябва да се подготвим... оф, пак се паникьосах -засмях се и потпих голяма глътка кафе. Изведнъж изписках и двамата ме погледнаха въпросително - А, нищо. Посто се сетих нещо. Ами ако си взма апарата, малкия, най-малкия... Ще можем да се снимаме, ее, да снимам - видях изражеието на Никол и я погледнах умолително - Моля те де. Нали знееш, че не мога без апарата си, Ники. Моля, моля, моля... Е, виж. Като малките деца в парка ти се моля. Няма ли да ми позволиш? - направих сладка физиономия и май Никол склони, защото кимна - А, Луци. Сега е сетих. Искаш ли да те преобразим със страхотни дрехи?... Аз като фотограф имам известна представа и с помощта на Никол ще станеш ужасно красив и... - малко се колебаех дали да кажа страшно секси. Не знаех как ще го възприеме той, все пак съм му сестра. Погледнах към Никол и двете избухнахме в смях. Оле, откъде ми беше румнало това сега. Просто напоследък съзнанието ми раждаше какви ли не глупости. Погледнах и брат си, който ни гледаше въпросително и двете. Трябваше да завърша изречението... някак си - Ъмм... Не, не бива да се смея. Ами, да кажем, че ще станеш... Не, наистина трябва да престана вече... ами доста... ъъъ.... привлекателен за парижанките... Ники, така става ли? - ооо ужас. Не прествах да се смея и ми беше ужасно трудно да измисля подходяща дума. Отново го погледнах. Брат ки се заучди малко и кимна едва доловимо.... Какво? Той се съгласи?! На глупостта ми?! - Супер. Е, сега след като уточниихме най-важните неща, да се заемем с купона! - и тримата се засмяхме, взехме няколко листа и започнахме да обсъждаме хиляди неща и подробности около купона, който усещах, че ще се помни дълго, много дълго в човешката история.

Заглавие: Re: Meera House Вто Апр 26, 2011 1:38 pm

Бях научила за някакво събиране,което щеше да се проведе в една прекрасна къща и реших да отида..
Щом застанах пред огромното имение реших да позвъня на вратата..Звънях продължително,но никой не ми отвори,затова леко побутнах вратата,а тя се открехна.Знам,че беше невъзпитано да влизам просто ей тъка затова се извиках силно..
-Хей има ли някой тук?-попитах аз с вълдошевление,но не получих отговор,затова реших да влезна на вътре..Не познавах добре мястото дори изобщо не го познавах,но всичко беше много красиво.Първото нещо,което привлече вниманието ми беше вътрешния двор-беше много красива гледка..На всякъде имаше цветя,а един голям басейн беше на средата на пространството..Нямах думи да опиша красотата,която видях с очите си..
Повървях още малко т.е поразгледах и се озовах в гаража а погледа ми беше привлечен от уникалните мотори и коли..Знам,че съм момиче но силно ме привличаха моторите и коли по последна мода..Имах чувството,че се намирам в рая сред хиляди ангели..

Заглавие: Re: Meera House Пет Апр 29, 2011 1:33 pm

С Никол и Луцифер довършвахме и последните щрихи от украсата на къщата. За няколко часа беше станала направо неузнаваема, брат ни също. Бяхме излезнали и му бяхме накупили страхотни дрехи. Говорехме си и се забавлявахме, слагайки напитките и храната и изведнъж усетих нечие чуждо присъствие. Имаше още някой в Meera, някой друг, освен ние тримата. Сигурно беше за купона, но в присъствието на този някой имаше сила, която аз сякаш познавах, която ме тласкаше да проверя кой е. Знам, че е вампир, усещах го, но това не ме задоволяваше. Исках да знаех кой е, да видя лицето му, защото вътрешно бях сигурна, че го познавам.
- Ей сега се връщам - смръмрих тихо на останалите и едва ли не се затичах към стълбището, неинтересувайки се от изражението по лицата на близките си и наострих слух и усещане за всичко. Чу се вик, но не можах да го определя точно, затова не отговорих нищо и продължих, бързайки надолу по стълбите. Досега не се бях замисляла и не се бях интересувала колко високи са тези стълби. Пфу... Задъхах се, но не можех да си извадя крилата, не знаех кой е. Най сетне се озовах във Вътрешния двор и там видях едно момиче с дълга кестенява коса. Усещах, че ми е познато, много повече от познато, но беше с гръб и не можех да я позная - Ъъъ... здравей. Ти си тук за купона, нали? - подех тихо към тъмнокосата и тя се обърна... Не можех да повярвам - БЕЛАА!?!?!? Не мога да повярвам. Как намери Meera House? Аз не съм те водила тук... Оо, Бела, как си? От толкова време не съм те виждала? - просто не можех да повярвам. Бела, най-добрата ми приятелка, беше тук. Това беше страхотно. Не знаех как щеше да продължи купона и дали изобщо той щеше да дойде, но сега не ме интересуваше. Сега бях много щастлива и не исках да се затормозявам с неща, които не знаех дали изобщо ще се случат.

Заглавие: Meera House Чет Май 12, 2011 6:18 pm

Из целия град се говореше за някакво прословуто парти в една от най-красивите къщи в Париж. Не знаех какво е, но реших да отида. Отначало ми беше ужасно трудно да намеря къщата, е поне докато намеря квартала, защото самата къща доста се забелязваше. Една приятелка ми я описа много хубаво и лесно се ориентирах как изглежда. Беше най-голямата къща наоколо. Когато прекрачих прага на къщата се смях - тя беше огромна, дори имаше басейн и двор вътре, в самата къща, а украсата беше просто неуписуема. Огледах се наоколо и потърсих собствениците на къщата. След известно време видях две красиви момичета и едно доста готино момче. Явно те бяха организаторите на купона, затова отидох към тях.
- Здравейте! Имате уникална къща! А купона е супер, наистина - оздравих ги и се усмихнах

» Meera House